Отиде си кайсиевото лято.
Дърветата съвсем не са оранжеви.
Мечтите ни съвсем не са оранжеви.
Аз и ти... Така ли си го мислехме?
Така ли си представяхме пейзажите,
сякаш ненадейно връхлетели ни,
докато с тебе топлихме ръцете си?
Защо сега не топлиме ръцете си?
Всичко ми се вижда недовършено,
леко странно и неразбираемо
и още по-жестоко - предвидимо...
Една звезда навярно е угаснала, ...