На баба
(посветено)
Път към теб сега измислям
над него ореол от ангели блести.
Дъжд в очите тъжно плиснал
търси с болка твоите следи...
Аромат на печен хляб ме гали
от спомен детски, тихо долетял.
Сънищата черги шарени разстлали
ме връщат в твоят дом уютен, бял.
Там, където бях усмихната и топла
под майчинската ти защита блага.
Сега настръхнала тъга ме чопли
и радост чиста натъжена бяга...
Търся те по знаци свидно мили,
докоснали ме в гъста тишина,
даряващи ми нови сили
и жадувана до болка светлина.
Търся те по стъпките небесни,
скрили те от мен, от нас...
И чувам те в онази песен,
която взе последният ти час.
Изплаках те, а още ме боли
и залъкът на гърлото присяда.
Нужна ми е топлинка... не спи
споменът за милата ми баба.
В бучката на гърлото горчива,
дращи, като рибя кост
миналото с бъдещето слива,
с тъга – неканен гост.
Нужна си ми! Още съм дете,
повярвало, че нямам враг
застлала с рози мъничко сърце
светла те очаквам пак...
да долетиш невидима при мен
немирния ми дух смирила.
Чрез теб открила светъл ден
да взема част от твойта сила.
И отново да се чувствам жива,
чисто нова, преродена...
Аромат на топла питка ме приспива,
а без теб така ми е студено...
25.10.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Сърдечно благодаря и от мен, Танита! Поздрав!
-
Препрочитам си любимите произведения! Благодаря и поздрави!
-
Така е, Веси... Прегръдки и от мен!
-
Напълно те разбирам, Мимка. Докосна ме с този стих. Любимите ни баби ще останат в сърцата ни... Прегръдки!
-
Със сигурност ще Ви липсва... аз също така само и единствено с баба си споделях по начина, който описвате диалозите си със внука Ви. И няма как някой друг да я замести заради силната връзка между нас, създадена през годините докато тя беше тук на тази земя. Сега има само една голяма празнина пълна с прекрасни спомени.
-
Твоя стих,Мимка ,докосна сърцето ми в най-нежната струна....Понеже аз съм на отсрещната страна-аз съм бабата и връзката с внуците ми е също тъй силна,особено с единия/който вече е доктор на науките,но не е женен/.Той споделя единствено с мен всичките си събития,спорим понякога "до бой" по въпроси от всякакво естество-и научни и житейски и политика и т.н.и се замислям понякога дали ще им липсвам когато ме няма?.....Тъжни мисли...а ти добре си ги отразила.
-
И аз ви благодаря за съпричастността!
-
Ох, много ме натъжи...Отгледа ме мойта невероятна баба по македонско....Всичко добро и прекрасно дължа на нея...За мен тя е истинската ми майка...Прекрасна изповед е стихото ти...
-
Аз също бях много близка с баба ми и я обожавам! Съчувствам ти искрено, изпитвам същото откакто я изгубих! Поздравления и благодаря за топлите спомени, които ми върна!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
