На Баба
В памет на Величка Петкова (1937-1998)
Като врата за Божия благословия
бе ти в нашето сърце,
помня те, събрала ръце за молитва,
шепнейки и плачейки нежно - като дете.
Труден, кратък живот живя,
но на Бог се уповаваше.
Плод голям в Божия нивя
създаде ти, но не знаеше...
Знам, че ти сега си Там,
където сълзи няма, и мъка, ...