На баба и дядо
Минават години, спомен се връща,
селски мегдан, стара чешма.
Къщичка малка с цветна градина,
за баба за дядо напомня ми тя.
Как да продаваме старата къща,
сега разбирам - тя няма цена.
Дядо и баба са я градили,
било си е тяхна мечта.
Къщичка малка двама да имат,
отпреде градинка с букети цветя,
много щастие в нея да има,
в двора да играят деца.
Дядо си спомням през зимата люта,
запретнал ръкави, цепи дърва,
винце си пийва, нещо замезва,
щастлив се усмихва и клати глава.
Ние със баба на прозореца спрели,
тя отрудена, тиха селска жена,
прегърнати двете, гледаме дядо,
баба се смее, аз махам с ръка.
Селска идилия, детски години,
всичко премина, като миг отлетя,
баба и дядо вече ги няма,
но весело с тях се живя.
Сега от портрета с укор ме гледат,
тая къщичка така опустя,
сякаш ме питат чия е вината,
защо във градинката няма цветя.
© Глория Стойчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
поздравявам ви за това уникално произведение.Позволих си да го побликувам,защото загубих скоро и баба ми,преди няколко години и дядо ми.Страхотно е
-
Много ми хареса! Поздрав!
-
За мен е тежък този стих, просто така ме хващаш, но много ми хареса. Браво!
-
Добър стих!Поздравчета!
-
еми... ако наистина си на 12 ... продължавай да пишишеш...
ако не си - пак така ... хахаха така де ... разбра ме ... хареса ми ... -
Ако наистина си на 12 - браво!
-
Продаваме не къщите си, а цялото си детство!
Поздрави! -
По детски чист стих!
Хареса ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Дядо си спомням през зимата люта,
запретнал ръкави, цепи дърва,
винце си пийва, нещо замезва,
щастлив се усмихва и клати глава.
Ние със баба на прозореца спрели,
тя отрудена, тиха селска жена,
прегърнати двете, гледаме дядо,
баба се смее, аз махам с ръка.