Представях си те в сив костюм
на стълбите, очакващ мен,
подаваш ми ръка, усмихваш се,
и всичко светва като в ден.
Аз пазя първи и последен танц за тебе,
така красива днес съм - пак за теб.
Като във приказка вълшебна всичко щеше
да бъде бляскаво и нереално... щеше...
Настъпва веч уреченият час,
започва балът - както в приказката.
Така красива пак съм аз,
очаквам моят принц да мине през вратата.
Всичко е стократно по-реално,
по-красиво е дори.
Стоя до езерото огледално,
единственото, дето тука липсва днес, си ти.
Усмивката не слиза от лицето,
цветята днес пред мен бледнеят.
Аз чакам своя принц отново там, където
водите езерни сивеят.
Времето минава, часове се гонят,
но моят принц го няма...
от очите светли сълзи започват да се ронят,
зад всичко бляскаво започва да гори измама...
И като във приказка отново,
удари тук дванадесети час.
Не съм аз вече най-красива -
най-самотната съм аз!
© Фи Орцева Todos los derechos reservados