19 sept 2004, 19:03

На баща ми... 

  Poesía
2059 0 6
Тогава детето в мене умря...
И моят вик изпрати те в тъмнината.
Сега, когато всичко опустя,
спомените само чукат на вратата.
Годините ме върнаха назад,
гробът пресен бе покрит с цветя.
И днес се моля за душата ти...
колко тихо, бързо отлетя...
А исках да ни видиш помъдрели,
успели в живота млади хора.
И с мама двама остарели
да се радвате на нашата опора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??