Сълза проронена - капка малка
вятъра прогони в душата.
Бушуват мисли, като река нехваната.
Струи от болка пръскат спомени.
Помня, лято беше - кървеше,
но до мен стоеше като скала
и се подпрях - не паднах.
Първи клас - къде попаднах,
пак скала намерих.
Гаджета, свалки, залъгалки,
изгуби се като мъгла в пустиня -
не те виждам. ...