25 oct 2005, 12:50

На баща ми 

  Poesía
1146 0 7
В зеленикавите ти очи,
под очилата
смутена мисъл се таи.
Незнам дали наистина бащата
на душевното ми ДНК си ти,
но мисля си:
“Така на теб приличам,
така на мен приличаш ти,
че няма как аз да не те обичам,
щом взела съм от твоите черти.
Със погледът сериозен на учител,
загрижен за децата си добри, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??