Като на екран в съзнанието прожектират се
поредни епизоди - лични спомени.
Едни с "хепи енд" са на финала си
и с малко по-ужасни сцени - някои.
Роман екранизиран е животът ни.
Една след друга се изреждат сцените.
На всяка сме си главните герои.
За следващата... сменяме декорите.
Написаната Горе карта май е сложна -
там всеки има своята си мисия.
Заслужени аплаузи получават някои,
освиркване - фалшивите безсмислия.
Но чудя се - защо подреждат все така
съдбата си - като колода карти - хората.
Дори "ръка" да има - губи се играта,
късметът бяга... и не си в отбора.
И знаеш сам, разбираш, че чертата,
която Бог е начертал за теб в тефтера,
от малки точици е сътворена цялата...
по дати - миналото, утре, днес и вчера.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
но Бога отгоре положил е май... първо скицата!