На разните ченгета и Де-Сета

                                           сега предрешени в посланици

                                                                                  момчета...

                         НА БОГОВЕТЕ ДАН...

НЕ МОЖЕ!

Твърдо Божеството рече. НЯМА КАК!

Избий си от главата даже,

                    на работа в чужбина

                                        да отидеш пак!

"ЗАЩО ?" не е въпрос,

              на който Боговете отговарят!

Веднъж за "НЕ" отворили уста,

                повторно ТЕ не проговарят.

За тежка размисъл настъпи време...

Къде ли може да съм "съгрешил"?

За миг в главата ми искра проблесна.

          На Боговете дан не бях платил...

О, БО-ГО-ВЕ!

Обзет от "фанатичен плам",

                    кому от вас пръв

                                      почит да отдам?

Бих дал, бих дал на Боговете Дан.

          Да знаех само на кого и колко...

За всичките по много, нямам сили!

            На малко Боговете се гневят

и вместо с благодат да те дарят,

                  във Ада биха те пратили...

О, БОГОВЕ, БОЖЕНЦА И БОЖИЩА!

ВИЙ ПАСМИНА ПО-АЛЧНА СТЕ

ДОРИ ОТ ХУНСКИТЕ ПЪЛЧИЩА...

Пловдив, 1987 год.