6 may 2017, 12:52

На България 

  Poesía » Otra
430 0 3

Родино моя, аз съм част от тебе

и трудна участ с теб съпреживях.

В тегоби, битки и подеми

по дългия ти път със теб вървях.

 

През времето пренесох древен огън.

Във шепи неговия плам опазих.

И святата си женска същност,

рода и името си не погазих.

 

Бях Пагане! Бях хубавата Яна

и майка , девет рожби народила.

Във любовта си вярната Гергана.

на него, силния, аз давах сила.

 

Бях и напета търновска болярка,

и селянка с отрудените длани.

Бях непокорната  бунтарка,

ушила знаме и церила рани.

 

И пъстрите ти черги съм тъкала,

и със кенарено платно красила.

Най.тъжните си песни съм ти пяла,

най-хубавите думи съм редила...

 

Във дни на полет с тебе съм летяла.

Във тежко време ти си ме крепила.

От все сърце благодаря на Бога,

че българка съм се родила!

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??