14 abr 2011, 17:18

На чаша чай 

  Poesía
602 0 5
Не бих желал
да се обгърна в трансцедентното.
И като ръждясал ветропоказател
да посоча север.
Не бих могъл
да се откъсна от момента.
И да завладея времето.
Не бих могъл
да искам еуглените
да бъдат мислещи, неедноклетъчни.
Смехът е заглушен от изстрели –
тогава значи, ерго, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??