На чашка поканих живота,
5 часа - ракиено време.
Започнах с неохота
да му изливам своето бреме.
След втората минах на "ти",
крещях и се тръшках на пода,
а неговото око не трепна дори,
тъй непоклатима бе тая особа.
Внезапно му виканх в лицето:
"Със смърт те заплашвам, глупак!"
Не мигна! А аз, при което,
издумах "Не струваш и пукнат петак!" ...