2 nov 2008, 14:47

На четири очи със самотата 

  Poesía » Civil
1037 0 25
Престраши ли се? Май, че? Е... Разгеле... Сядай.
Тъй и тъй с теб отдавна си чатим на ум...
К'во ше пиеш? Коняче? - Недей се ебавай...
На ти марково уиски. Превземай със щурм...
Как така се реши да излезеш на светло?
Нещо има! Изплюй го! Защо днес дойде?
Писна ти да обираш последното ресто
след поредното "Сбогом!", от връзка-менте?
Знаеш ли, Самота, няма да ми повярваш,
но без теб съм загубена. Пълен капут.
Само ти знаеш как мълком да утешаваш -
с топли женски сълзи да топиш всеки студ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??