Облъска ни животът... Поочука
коравите ни дървени глави.
Желязната ни броня се пропука,
гнездо в очите ни тъгата сви.
Младежката романтика избяга,
прогонена от липса на пари,
от нерви, скъсани в борба за хляба,
от битките в недетските игри.
Достигнахме житейското си пладне.
Зад ъгъла ни дебне старостта -
да ни докосне с костеливи длани,
да ни попари с тиха самота. ...