Тичам по утъпкани пътеки
и бързам, за да бъда там -
на хълма да чакам разсъмване,
да посрещна утрото на моята сивота.
Самота в душата тежи.
Стрелките отчитат годините.
Раста, а не пораствам за себе си,
все още обичам наивно, по детски.
Не искам да бъда все същата,
с раните от миналото си, неизлекувани...
Искам да виждам само доброто в хората.
Искам да започна на чисто от днес. ...