22 mar 2007, 17:25

На цветето сърцето 

  Poesía
667 0 3

  На цветето сърцето

На цветето сърцето плаче
безшумно, скрито във листа;
На цветето душата стене,
потъва в утринна мъгла.
Във ранния покой замряло
се къса цветното сърце,
от страх и мисли натежало,
а някога било перце...
Било е някога красиво,
а днес повяхва и тъгува;
небето е оловносиво
и никой мъката не чува.

На цветето сърцето плаче
и ситен дъжд сега вали;
на цветето душата стене,
безгласно в себе си крещи.
След малко от дъжда приспано
то вижда приказния свят,
сънува пролетта навярно
и бавно губи своя цвят..
Ала в съня си е щастливо,
сърцето му е цяло пак,
и пак е ярко и красиво..
Отново живо е, защото

цветята не сънуват мрак.

2003г.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново живо е, защото
    цветята не сънуват мрак.
    ...
    Финала на стиха е чудесен!
    Поздрави!
  • "Ала в съня си е щастливо,
    сърцето му е цяло пак,
    и пак е ярко и красиво..
    Отново живо е, защото

    цветята не сънуват мрак."



    Много ми хареса този стих!!! Поздрави, Елена!!!
  • Красиво е!
Propuestas
: ??:??