19 nov 2007, 7:50

На Цвети 

  Poesía
590 0 15

 

                        Посветено на red_rosse /Цвети/,

                                        по стиха й – „ Винтонарязано”

 

Със вик отново се роди!

Във стих.

И всеки стих по–силно би го жегнал -

какво от туй, че ще остане тъй, на лист?!

И събери се -  във душата си!

Усилие, безсилие… надвиснало -

облечи се… в чувства,

И удари – в лице!

Ако не искаш в гръб да те нападнат!

Очите му незрими са навярно,

щом грохота от сгромолясване

оттеква в тях.

И отдръпни се, той самин ще падне -

в ръцете ти.

Вината си недонарязвай. Винтово.

Изправи се. По спиралата на времето тръгни!

Защото… вън ръми.

И докато реши се да те изчагърта от паважа,

есенният дъжд следите ще отмий.

                                        От приятели

 

14. 11. 2007

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??