На Д...!

23 abr 2009, 21:13

Poesía

718 0 1

През думите те разпознавам,
ти си сянката от моя сън,
но в съня със сянката се разминавам
тиха, сама, неспокойна съм.
Излез от сянката,
постой секунда, времето всичко ще изтрие,
целия ми живот тя ще трае, ти продължавай,
докато мъката не ме убие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На Д...!

Искате да прочетете повече?

Propuestas