Той бе дете. В миг порасна,
щом в лапите го сграбчи болестта.
Тя бе коварна, тежка и опасна
и го водеше по пътя на смъртта...
Почерни дните му, живота му беляза
и се вкопчиха в невидима борба.
Непосилна бе, но той не се отказа...
И до днес се бори все така...
Научи се живота да обича,
научи се и всичко да цени...
През дните никак да не тича,
а с усмивка бавно да върви...
А умората когато го налегна,
се протегнаха и хиляди ръце,
в дланите държаха те надежда
и лекуваха отчаяно сърце.
Не бе достатъчно. И Дани си отиде...
Но след него ний сме по-добри.
Доброта ни даде, неговото име
като огън в сърцата ще гори.
*Посветено на Йордан Стоев... Почивай в мир, Дани...
© Или Дадарова Todos los derechos reservados