Намерих на тавана стара плоча.
Забърсах с длани прашният винил.
Един албум от времето на рока
в ръцете ми се беше появил.
Не чаках, завъртях го в грамофона.
Иглата, някак сладко запращя.
Приятен глас изпробва микрофона
и публиката в миг се разкрещя.
Последваха… акорди на пиано,
Джон Ленън почва своя вечен зов.
Отнякъде приглася, Йоко Оно.
Това е химн, за мир… и за любов! ...