5 mar 2020, 7:52

На дневника 

  Poesía
929 1 2

Ти, единствен мой слушател, 

верен спътник и приятел,

пазиш моите вълнения,

скици и стихотворения

и ги скриваш от света.

Всяка мисъл и мечта,

що да споделя не смея,

тук наскрито ще излея.

 

На душата нежна страж,

и да не сбера кураж

да крещя, а не шептя

срещу злото във света,

дълго след като ме няма,

чисто, ясно, без измама

ще се чува моят глас,

ще шепти: "Поет бях аз!"

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Благодаря!!! Наистина, изкуството е вечно и в него няма минало време.
  • Не си била, си и ще бъдеш.
Propuestas
: ??:??