finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
14 jun 2018, 9:12

На добър път 

  Poesía » Civil
2674 20 26

 

 

Децата ни... децата заминават---

Билетите им – все еднопосочни...

След тях остава... болката остава...

Ала не знаем тя къде е точно...

Дали в ума ни или пък в сърцето,

което бие с болката неравно

и казва ни – отива си детето...

А с болката се свиква много бавно...

Във този свят голям те имат място,

ала не е до нас, а надалече...

За тях едно-единствено е ясно –

едва ли ще се върнат тука вече...

Освен, когато тук ще са на гости,

във отпуск или вече след години,

те ще се върнат, но ще искат просто

да видят нас и своите роднини...

Децата ни... децата заминават...

И ги поглъща алчно терминала...

Прогонени от своята държава,

те вече знаят, че ги е предала...

 

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Децата ни... децата заминават...
    И ги поглъща алчно терминала...
    Прогонени от своята държава,
    те вече знаят, че ги е предала...
  • Добре написано, поздрав! Но децата не са предадени от държавата, а преди всичко от руските слуги в нея и някои американски такива...
  • За съжаление страната ни не дава прехрана на децата ни. Разпиляха се по белия свят. И моя син е в чужбина повече от 17 години! Ще забравят своята родина! Съвременните управляващи допуснаха земята ни да бъде продадена на чужденци и нищо чудно след години българите да се окажат, че живеят в чужда държава. Но българският народ сам е виновен за съдбата си, Турското робство прекърши неговия дух... И сега чакаме чужди войски да идват в България да ни защитават от въображаемия враг Русия, която ни дари свободата.от робството. Тъжно, много тъжно!
  • Едва сега попаднах на стиховете ти и от сърце те поздравявам.Страхотно стихотворение - точно,силно ,прочувствено.Бръкна в душата ми,защото аз имам две деца навън.
  • Болката от заминаване на дете е описана много добре тук!
  • Не България, не земята, властимащите ни предават. Всеки ден, без значение дали сме в или извън Родината. Тук се говори за мъката на един родител, не за признаване на стажове и ...
  • Прогонени от своята държава,
    те вече знаят, че ги е предала...
    Аз съм имигрант, но не мога да кажа, че България ме е предала или аз съм я предал. Напротив. България никога не ме предаде. Приеха се закони за признаване стажа в чужбина. Остана ни гражданството.Правата ми са гарантирани. Свободен съм да се върна, когато пожелая.
    И в Америка има "бедни" и "богати" щати, но никой не се оплаква. Ако не ти харесва или търсиш нещо ново - премести се. Няма лошо.
  • Все едно ако е на другия край на Бг, ще ги виждаш по-често? Отдавна минаха времената на невъзвращенци, в 21-ви век живеем, никой няма вина, че някой си търси мястото под слънцето и има избор да го направи.
  • Поздравления за силното стихотворение!
  • silno spodeleni chuvstva
  • Приятели,, моите деца и двете живеят тук и не са напуснали България , което въобще не одобрявам! Но това не означава, че не ме боли за другите деца, които държавата прогони!
  • Изживях тази болка, разбирам те и ми е много близка темата. Моят син реши да се върне, все пак. Дано и твоето дете намери защо да избере обратния път! Поздравявам те!
  • По-рано само поставих в любими, сега ще коментирам.
    Да, Тя ни е предала!
    Не ние нея...
    Разбрал си това, Георги...по трудния начин при това...
    Поздрави
  • Само човек изпитал тази болка ще те разбере или такъв който живее навън. Е, аз го разбирам макар да ми е жал. Всеки е свободен да бъде себе си, да избере кой път да хване, да рискува, да пада и да става.... Тъжно е, че на много хора се наложи да заминат за да живеят малко или много по-спокоен живот. Не винаги е такъв и болката всеки ден те убива, но който е бил знае, че навън е по-добре донякъде. За останалото само поздравления! Много добре написано!
  • "Прогонени от своята държава,
    те вече знаят, че ги е предала..."

    Не са прогонени – вратите им са отворени и за отлитане, и за връщане.
    А защо България отвори вратите си, е друга тема.

    Харесвам стила, в който е написан стихът и поздравявам автора.
  • Хареса ми...
    Макар че се надявам да не си прав...
  • Потръпнах докато четох, Георги...Усетих болката...Поздравления за теб и Майстора за добрия избор!
  • Реалистично.
  • Тъжната истина, казана с точните думи. Браво!
  • Съчувствам и разбирам.
  • Трогва !
  • Тъжно....Харесах!
  • Разкъса ни с думи... Аплодирам и аз!
  • Респект!
  • Почитания!
  • Много силно, самата истина за съжаление! Поздравления за хубавият стих!
Propuestas
: ??:??