На дребно се пилея и дори
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори
и залезът дори се е стъписал,
от тихото живуркане без смисъл,
което уж безкръвно ме мори.
И отчуждена хладната Луна,
в душата търси скритата вина,
че този свят от мен непроменен е.
Осъмна ли, о, свят на ранина, ...