Изплете си здраво въже от мълчание.
Преметна го сръчно през шията.
На него увиснал, загуби съзнание.
Сърцето му вече не биеше.
Въжето бе жилаво, стягаше адски!
Такава развръзка си струва!
Животът с трупа се прегърнаха братски,
така че смъртта да ревнува!
Как искаше в тази минута последна
да върне живота, да диша...
Душата виновно през рамо погледна
и литна след тиха въздишка.