16 jun 2007, 1:58

На двадесет 

  Poesía
671 0 5
На двадесет, а вече прекалено стар,
събрал горчилката на друго поколение,
със мисли, подходящи за гробар,
не за войник, очакващ уволнение
И всички хора около мен,
които съм наричал аз приятели,
обърнаха глави, обърнаха ми гръб,
сега разбрах, те просто са предатели.
Вярно! Любимата ми е до мен,
но ще разбере ли тя, че нямам аз мечти,
че вече след нощта не идва ден,
че вече нищо не е както преди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??