нмг (Надежда Маринова )
245 2094
26 may 2011, 20:59

* * * (На двора се прощаваше...) 

  Poesía
491 0 8

 

* * *

 

На двора се прощаваше с природата.

Със птиците,

със звуците,

със времето.

Растенията тихо ти говореха

спокойни, че избегна бремето.

 

Сърцето ми се късаше от гледката,

аз знаех, че прощаваш се с живота.

Благодаря ти, че формира в мен Човека

и завеща ми вярата в доброто.

 

 

 

P. S. Преди да си тръгна, татко, ще помилвам земята и от теб, а ти прегърни небето и от мен...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??