Сега се сещам да те питам за толкова неща. Не ми разказа всичко, докато живя - за преживяното ти от света. И мисля си, дали достатъчно успях да ти благодаря за покрива над моята глава?
Недовършените разговори с теб сега ги водим през нощта. Милвам уморената ръка, а на сутринта обзема ме тъга.
Дали сега ме чуваш, че по прозореца ти чукам, когато се завръщам у дома? Дали умората ти се разтвори от ръцете ти в пръстта?
Днес ти давам, дядо, само две цветя и тихичко прошепвам пак "благодаря"! Тъгата ми не ще се промени с годините. Ще те помня, ще те нося, дядо, в моята душа!
Знаеш ли... не можем да изговорим и да изчустваме всичко с близките си. Когато обичаш накого, винаги имаш още една усмивка за него, още една прегръдка, още, още, още...
Знаеш ли в кое вярвам аз? Че след много съзвездия, години, и разстояния, пак ще сме с любимите си хора, за да довършим не довършеното...
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.