На Дякона - Левски
На Дякона - Левски
Ти пътищата беше извървял
на клетата поробена Родина.
Попивал беше студ и дъжд, и кал,
под теб земята ставаше на глина.
А делото ти няма еталон –
по сила, невъзможно за стотици.
Духът ти е под всеки стар заслон,
а висините ти не са за птици.
Отде я взе – Кажи ми, смелостта
и тоз морал – невиждан и нечуван?!
Великото във тебе – доблестта
със златото дори не се купува.
Когато зърна сините очи,
косите руси, мощната осанка,
проблясват сякаш хиляди лъчи!
Не хвърляш даже под Луната сянка.
Дали човек си бил или светец,
ний питаме се, като стадо блудно?!
На тая Длан – Земя, ти си венец,
на тоз народ …си съвестта пробудна!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дани, силно ме развълнува и просълзи... Достоен стих за тази недостижима и свята личност!
-
Да следваме завета на Дякона - за чиста и свята република! Браво, Дани!
-
Поздравления, Дани! Много овладян изказ, без суперлативи, но много искрено! Чувтвата, които си вложил истински въздействат! Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
