4 jun 2007, 8:52

На дъщеря ми 

  Poesía
718 0 5
Аз гледам я. И мисли в мен бушуват.
Спокойно спи... Или сънува!?!
картини, случки от поредния си ден...
усмивки, сълзи, смях... Смутена,

плахо до главата й застивам
със страх! И радост, че я имам.
Че с трепет тя дойде на този свят,
с плач, тъй нежен звън... Поврат.

И тя расте.. Като зелената трева
полята от дъждеца на нощта.
Расте тъй бързо... мимолетно...
- Защо, дете!!! Защо тъй неусетно

изнизват се годините!? И ден след ден
порасваме и ние с теб... Градим
мечтаният живот. Ще го харесаш ли!?!
Не знам... Аз мога само да гадая.

Поглеждам те. И мисли в мен бушуват.
Страхът от неизвестността за теб.
Дали в съня си си щастлива!?!?!
Спокойствие излъчваш ти. И сили

в мен отново се зараждат
за утрешният, новият ти ден. Пораждат
нестихващият порив за борба.
Борба със себе си, с околните... Това

аз мога да ти обещая. Борба в името на Теб
и зная, че малкото, невръстното дете
жена ще стане! Като мен
тя хиляди въпроси ще задава...

на малката си рожба, тъй желана...

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??