Всички приказват червеното –

цвят на любовта, на пламъка.

  Но в синьото, онова тъмното,

като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко 

Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше 

Острите ѝ черти се виждаха 

Бяха видни, по-ясни,по- силни 

Скулите ,които не харесваше 

се открояваха 

Но скри ги Тя,

погуби ги тези черти ,

за които другите завиждахме 

Скри ги зад косите си 

абаносови,гъсти и дълги

  Погуби женствеността си,но остана същата.

                      От Рина