НА ЕДИН БИВШ
Гледам те -
беден,
оскъден...
Очите ти сиви и
празни,
с поглед отвъден,
реещ се странно.
Къде? То се знае
- в екрана на илюзиите.
Но това, че аз роптая,
не учудва другите.
Какво пък толкоз?
Нека да си гледа.
- Но дали ще има полза,
или само вреда?
Синята илюзия
не иска хляб,
вода,
но става тя
прелюдия,
към духовна нищета...
© Бина Влади Todos los derechos reservados