Здравей, човеко. Сигурно си прашен
и гладен, и мълчал със векове.
Седни до мене. Нищо, че съм страшна.
И нищо, че съм възрастно дете.
Да, знам, че ти се ще да ме удариш
за тая нагло вдигната глава.
И зная, че очите ми те парят...
Но... само за секундичка... Ела.
Седни. И порисувай с мен деца.
И после ме съди, че виждам цветно.
Със тебе сме хартиени слънца,
човеко. И сме тъжно мимолетни. ...