Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
18 sept 2010, 17:16

На един "есенен" мъж 

  Poesía » De amor
1941 1 8

 

 

Пулсира нямото мълчание

като гореща вена помежду ни

и гоня  това вечно разстояние,

което живота ни разтърси.

 

 

 

 

 

И капчиците сълзи по лицето ми -

следи от закъсняло разкаяние -

следват дирите от слепи пътища,

по които бягам и те търся.

 

 

 

 

 

И само по очите ти безмълвни

откривам чувството необяснимо,

че нищо между нас не е приключило,

че Любовта не си отива.

 

 

 

 

 

 

 

http://vbox7.com/play:5783725b

 

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??