Този мрачен, черен път
виждал съм го и преди...
В сърцето ми нахлува студ,
от очите отронват се сълзи...
Наведени лица... тъмни очила...
Стотици хора... болка и... цветя...
Не сме дошли да те изпратим,
а редом с тебе да вървим...
До края, до онази черна дупка
в която някой ден и ние ще лежим...
Не сме дошли да плачем,
но сълзата можеш ли я спреш... ...