27 nov 2005, 16:40

На един приятел 

  Poesía
1076 0 2

Бих искала да ти напиша стих

от който да струи надежда,

но колкото и дъх да затаих

към тези думи път не ме отвежда.

 

Обичах те по свой специален начин,

но тази обич ти не разпозна,

за теб не бе достатъчно.. и значи

измамницата е била една..

 

Нападна ме със думи, колко пари

от огъня, изсипан върху мен,

стоя присвита – сякаш ме удари

и обичта ми се превърна в тлен...

 

Дано щастлив си някъде далече,

аз жилава съм и ще се изправя

и обещавам да не страдам вече,

а хубавите мигове.. да не забравя.

 

Простих ти... дано и ти на себе си простиш!

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??