8 ago 2023, 21:49

На една бронзова козичка 

  Poesía » Otra
296 1 0
Козичке самотна, пак двама сме с тебе
на хълмчето с камъни бели;
пак гледаш на север звездите и де ли
са дните край теб отшумели ?
По залез ти ставаш червена и жарка,
а нощем с луна на рогцата;
към тебе ме води зелената арка
на парка там покрай реката.
При тебе, която от дълги години
красива си лете и зиме,
заслушана плахо на Дунав в водите,
дойдох да си пак помълчиме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??