Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.
Различен клас, по-близо до звездите,
където - ангел бял - ще пее химни.
Където няма болката с копита
ни майка му, ни татко му да килне...
Дали орисник зъл, или пък фея
(такава смърт е винаги нелепа)
чертаха пътя му - сега немея,
сега по мене само скръб полепва. ...