Червената нишка се разлисти,
когато неочаквано дойде при мен,
до безобразие нахален. Що ще искаш? -
попитах те с дъх притаен..
- Ще ме послушаш малко - каза ти.
Добре. Ще слушам. После ще говоря.
И случи се дългоочакваният стих
да се покаже от душата твоя.
- Не те обичам вече - измълви.
А аз, наместо да заплача,
насред раздялата написах стих.
И радвах се. Защо? Приятно ...