На една планета

Отлистваше на нощите ми времето -
като страници на книга.
И зачетен в тях,
така и не разбра,
защо отворих се пред теб -
дали това ми стига?!

Не видя ли?
Обикновено малко цвете
да расте на една планета,
което от течението киха,
когато любовта му е отнета.
В пустинята под палещото
                              Слънце,
разперило трите си листа,
до кладенеца своя жаден чака,
да го напие
с живата вода.
Още гледа слънчевите залези
и чака своя Принц,
да е опитомено,
моли се на глас,
за единствената роза,
за извора във нас.