Не зная колко болка си изстрадала,
но може би не е било за ден, за два...
Но ето, че си вече над нещата,
не трепва вече твоята душа
от лицемерие, защото го познаваш
и парила си се от глупави слова...
Как искам като тебе да съм силна,
да зная пред кого да си мълча...
Но може би и аз ще трябва да премина
през болката, за да каля и своята душа...
© Катя Вълчева Todos los derechos reservados