Присъни ми се влюбено амурче,
излегнато на хълбоче - в ръчички със стрела,
до него се търкаляше павурче,
от там цуцуркаше и викаше "Ела!"
"Ела ми, музо, тука на коленце,
седни да ти прошепна две щурави слова,
но... може само на ушенце,
ела при мен, склони до мен глава!
Откри ли ме във южно цвете,
или пък скрит, във свиренето на щурeц,
или във Шекспировите сонети -
намерù ме бързо, даже в нощния ветрец."
Приседнах до красивото амурче,
което в омаен миг успя да ме опие -
посръбнах от вълшебното павурче...
а то отне ми самодивската магия.
Тюх... Наздраве!:-)))
© Валка Todos los derechos reservados
Тъй ми...Любо!