Аз гледам теб, приятелко любима,

и радвам се на усмивката на твоята уста,

че в този ден си тъй щастлива,

защото си принцесата на вечерта.

Всички носят торби, пакети

и впускат се в ритъма на вечерта,

дали ще са свободни или пък заети,

купонът им е в кръвта.

В цялата тази суматоха

ти най-важна оставаш на света

и караш ме да се замисля,

гледайки в светлините на града.

Преди години аз не те познавах -

ти бе тиха и срамежлива.

Тогава просто не осъзнавах,

че в живота трябва да си внимателна и предпазлива.

Бях свидетел на твойте успехи и падения -

понякога отнемаха ти хората страстта,

но ти успяваше да победиш с усмивка и умения,

използвайки силата на любовта.

Сега замислям се защо

ти носиш в себе си такава доброта -

наречена си на нещо божествено,

издаващо стил и красота.

Една "Ева" трябва да е истинска жена 

и, честно казано, се справяш -

с поглед и замах даряваш

истинска любов и топлина.

Сега седиш пред мен

и си вече седемнадесет годишна -

детето в теб е сладък спомен -

една приказка предишна.

Приседнала на столче отстрани,

аз ставам горда с теб, със нас,

забележителен е възходът ни

и става все по-голям с всеки изминал час.

28.04.08г.