Докато ти спеше, аз гледах те...
Аз гледах те и мислех си
колко усмивки ни чакат
там зад ъгъла.
Там зад ъгъла аз гледах те
и мислех си,
че ти и аз живеем, за да сме 'Аз и Ти',
заедно в добро и лошо,
дето казал е народът.
Заедно в добро и лошо
аз и ти сме истински.
Аз и ти сме истински...
Истински щастливи сме,
макар да сме различни.
Макар да сме различни,
всъщност аз и ти еднакви сме.
Истински еднакви сме,
когато любовта събира ни.
Когато любовта събира ни,
ние знаем, че опитваме,
опитваме света да променим.
Света променяме от сив и безразличен,
ние знаем, че опитваме
и истински щастливи сме.
И по-красиви сме.
И светът е по-красив.
Тогава сънищата дълги са,
мечтите си обичаме.
И себе си обичаме...
Което ни пречи, го отричаме
и пак сме 'Аз и Ти'.
Докато ти спеше, аз гледах те...
Аз гледах те и мислех си,
че аз обичам те.
Обичаш ме и ти...
Нали?
8-9.06.2009г.
© Моника Todos los derechos reservados