TURSE6TIQ_4OVEK (Вълко Тодореев)
40 46
23 jul 2007, 9:11

На Гери 

  Poesía
856 0 4
Седя отново буден посреднощ.
И пълня листа с думи.
За теб, за мен и всичкото, което става
помежду ни.
За първата ни среща, кратка, но щастлива.
За любовта ни избуяла, дива.
За северно момиче с южни страсти.
С целувки нежни, диви, страстни и опасни.
За дългата ни самота сред слепи хора.
За тежката от неразбиране умора.
И че намерих в теб това, което търсех.
Не питай как...
Разбрах го още щом те зърнах.
А помниш ли кога за първо те прегърнах?
Въпросите, които ми зададе и отговорите, които аз ти дадох?
А изреченията ми, които ти довърши?
И всичките неща за мен, които свърши?
За всичкото, което ми показа и ми даде.
Обичам те.
За мен си Слънце... нощем даже. 

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??