Fuskov
53 249
19 mar 2021, 15:27

На гости при Митака ... :) 

  Poesía » De humor
1305 3 9

Бат` Венци не беше пенсионер,

току прехвърлил петдесетака

и беше най-близкия авер,

на оня  ... знаете … Митака …

 

Човекът вече стар ерген,

но доста, доста позапазен,

меняваше жените ката ден –

от едни обичан, от други мразен …

 

Наскоро се беше запознал,

с една чаровница – другарка,

мила, симпатична и добра,

по нея всичко беше с мярка …

 

Та тези празничните дни,

решиха да посрещнат – с децата,

разпределиха задачите, уви,

забравиха най-важното - яйцата …

 

Бат` Венци макар и архаик,

се справяше с новостите леко,

пусна лаптопа и след миг …

намери фирма – недалеко …

 

Обявата бе простичка на вид,

изписана с тънък шрифт:

„Всичко правиме с вкус –

за ВАС – студио „Та - тус“ …“

 

Звънна, чу приятен баритон:

„Здравейте как да ви бъдем полезни?“

„Искам да ми боядисате яйцата …“,

Чу се кикот, после смях

и някой включи се в играта …

„Браво вий сте смел клиент

… записвам Ви час

елате в 17 и 30 при нас …“

 

Сега си представете – точно в пет

един човек по улиците крачи,

с поглед вперен някъде напред,

летял до този миг – в безброй задачи …

 

И ето го нарамил две кори с яйца,

финтира и виражи прави,

и както се пее в песента:

„Не бива този ден да се забрави …“

 

Пристига на адреса запъхтян,

звънеца малко трудно, но намира,

крепи корите да не станат зян,

с две ръце и нос едва подпира …

 

Отваря му някакъв синеок …

с пиърсинг и железа в ушите …

Повежда го по коридор широк …

Посочва му дивана с „Бите!“ …

 

След малко влиза някъв` друг,

по – страшен от персонажа на вратата …

И вика: „Ха сега да видим тук,

моля покажете си яйцата …“

 

Бат` Венци още незагрял,

поднася на момъка корите,

онзи червенеее, прихва, туш,

разхвърчат се яйцата сите …

 

Коридорът се тресе от гърлен смях,

към него се прибавят още, още,

казват, че и днес от този смях,

бат` Венци се събуждал нощем …

 

Празничната вечер не успя,

другарката го дълго, дълго чака,

изкара я самичък – в тишина …

Разправят, че го виждали … с Митака …

 

Този стих е за приятелче на героя на г-н Васил Иванов - от великото му произведение: "Къде е Митака?"

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е тука ме свари неподготвен ... Ни знам ... Благодаря!
  • Боядисани яйца....в какъв ли цвят? 🙂 Благодаря за дозата хумор!
  • Благодаря ти Блу ...
  • Благодаря за настроението!
  • Благодаря, явно ще трябва да запретна ръкави ...
  • Браво, браво! Виждам, че и ти си прихванал от хумора на Васил Чакам да го изгладиш!
  • Благодаря Акеми, ... Христо знаеш ли колко пъти съм го коригирал, ама явно още си требе ще го видя на спокойствие, тия дни ... Благодаря ти! ... Зигфрид, както казва Слави ... "Това го правя за теб, и за теб и за теб ..." ... Тоя Митак, ако не го знаете вижте произведението на г-н Васил Иванов ... "Къде е Митака?" ... ще ви стане ясно и двамцата къде са ...
  • 😆😆😆 И още се смея! Много ги обичам такива! Горкият с тез яйца ненене 😆
  • Направо изби рибата, Руслан- сан.
Propuestas
: ??:??