Странно, започвам да пиша в момента,
а даже не зная какво ще излезе накрая...
Направо се чудя на себе си вече -
лети мисълта ми май доста далече;
усещам, че трябва - и почвам да пиша,
и то без усилие, сякаш, че дишам...
Звучи ми на мен даже самонадеяно,
объркано леко, да не кажа - отвеяно,
но - факт! Вече чувствам се близка с клавишите,
защото са меки и топли. В афишите
ни казват конкретно какво да очакваме -
от колко часа и какво представление, ...