Още, че са сираци, не повярваха устните.

Още помни ръката как се беше изпекла.

Нейде там, на границата, беше изкуство

и чанено в мене отеква, отеква...

Непознала любов, ти жива си мъка.

Жаден поглед силуета ти как да подмине?!

Нейде там, на границата, ни чака разлъка

и щом падне снегът, ще изстинеш...

Още в живота ни щастие зная, че има!

Душа и очи още нестинарски горят!

Нейде там, на границата, люта е зима

и вълкодави в нощта зорко бдят...

Още владея напълно и стъпка, и слово

и на Господ се моля нека прости:

Нейде там, на границата, да бъдем отново

само двамата с тебе! Само Аз и Ти...