Очите му сякаш изгубиха цвят,
а сивата обич от сълзи прелива.
Браздите дълбоки без думи кървят
и думи за сбогом в ума ми попиват.
Къде са мечтаните тихи брези,
които до нашия дом се белеят?
По кожата въздух отровен пълзи.
И сякаш звезди от печал ще изгреят...
© Todos los derechos reservados