19 nov 2004, 15:22

На идеалния 

  Poesía
1267 0 1
Обичам те, но крия.
От всички и от себе си дори.
Не смея да те гледам в очите,
а ти си толкова красив!
Страх ме да ти призная свойте чувства.
Ами ако ме отхвърлиш ти?
И продължавам да гадая -
дали обичаш ме, дали за мене си готов?
А може би илюзия е любовта?
Енигма, фарс! Но тайно се надявам
и крещя без глас: Живей!
Живей, измислице любов!

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Живей измислице любов" е крилата фраза.
    Все известна.
    Но е обидно да ме обвиняваш в плагеатство, без да си сигурен дали съм или не съм го писала аз.
    Щом толкова настояваш, провери книгата на баба си. Но леко не си случил на интелесен случай за "разкриване".
    Стихотворението си е мо-е.
Propuestas
: ??:??